Сюннет се наричат онези дела или постъпки, чиито изпълнение не са повелени от Аллахю теаля, а са изпълнявани от страна на Пейгамбера ни, получили неговото одобрение или похвала. Неща, които изпълнявал и не е пречил на някои да изпълнява - подобни неща се наричат сюннет. Да не се одобрява сюннета е кюфр (безверие). Онзи, който го одобрява, пък не изпълнява, не се наказва с изтезания. Този, който без причина не изпълнява сюннетите заслужава порицание и лишаване от севаб. Примерно: езан (покана за намаз в джамията), икамет, кланяне на намаза с джемаат, по време на абдеста използването на мисвак (дървена четка за зъби), да дава храна във вечерта в женитбата си, да извърши сюннет на детето си и т.н. Сюннета бива два вида:

а) Сюннет-и Мюеккеде: Онези сюннети, които ги изпълнявал редовно Пейгамберът ни и много рядко ги пропускал. Сюннетите на сутрешния намаз, първите и последните сюннети на обедния намаз, сюннетът на вечерния намаз, два рек’ата сюннет на намаза ятсъ са от този род сюннети. Те безпричинно не бива да се напускат. А който не ги харесва става кяфир. Тези сюннети в никакъв случай безпричинно не се оставят.

б) Сюннет-и Гайр-и Мюеккеде: Това са сюннети, които ги изпълнявал Пейгамберът ни понякога. Такива са първите сюннети с четири рекята на намазите икинди и йатсъ. Ако се напускат редовно без причина мюслиманинът може да се порицава и да се лиши от шефаат. Има и още един вид сюннет: Сюннет-и алел- кифайе. Поздравяване, минаване в отшелничество и пр.