При кланяне на намаз, мислиш за величието на Аллахю теаля, пред Него обмисляш своето нищожество. А този, който разбере това, извършва все добрини. Не е възможно да стори злини. Сърцето на този, който застава пет пъти на ден пред Рабба, се напълва с обич. Всяко движение, което е заповядано, да се изпълнява по време на намаза, е от значение за сърцето и тялото.

Колективното кланяне на намаз  в дажамиите,  привързва мюслиманите помежду си. Подсилва любовта и уважението между тях. Възрастните стават по-милостиви към малките. А малките стават по-учтиви към по-големите. Богатите помагат на бедните, силните  на по-слабите. Здравите, като не виждат болните в джамията, посещават ги в домовете. (Този, който притича на помощ, на своя брат по вяра, получава  благоволението на Аллахю Теаля.) Тъй гласи в хадис-и шериф и мюслиманите се състезават помежду си, за да получат тази радостна вест.

Намазът предпазва хората от лоши, вредни и незаконни неща, служи за изкупление на греховете. Тъй както е  повелено в хадис-и шериф: “Намаза е като река, която тече пред вратата  ни, пет пъти на ден, на който и да е от вас. Който и да е, ако пет пъти на ден влиза в тази река, и се изкъпва,  по него не остава мръсотия, по същия начин и на този, който кланя намаз пет пъти на ден, му се опрощават малките грехове.” Намазът е най-голямата молитва към Аллахю теаля и Неговия Пейгамбер, след получаване на вярата. И за това трябва да се кланя намаза, съобразно установените правила за това: фарз, ваджиб, сюннет, мюстехаб.