АХКАМ-Ъ  ИСЛЯМИЙЕ

Повелите и забраните установени в религията Ислям се нари-
чат "Ахкям-ъ Ислямийе" или "Ислямиет". Ахкям-ъ Ислямийе са осем:
Фарз, ваджиб, сюннет, мюстехаб, мубах, харам, мекрух и мюфсид.
Фарз (задължителни) са нещата заповядани от Аллахю азим-
юш-шан и за това има ясни и категорични доказателства. Т.е. ясно и
разбираемо са обозначени в айет-и кериме. Невярващите, не придава-
щите значение на фарза, стават неверници. Например такива са вярата,
абдест, извършване на намаз, държане на оруч, даване на зекят, посе-
щението хадж, извършване на гусл абдест (измиване на цялото тяло).
Съществуват три вида фарз: Фарз-ъ даим, фарз-ъ муваккат,
фарз-ъ алель кифайе. Фарз-ъ даим означава да се знае на изуст "Амен-
тю билляхи", неговото значение и да се вярва в него, постоянно да
се вярва в Исляма. Фарз-ъ муваккат означава с настъпване на времето
изпълнение на делата, които са фарз. Например такива са извършване
на петкратния намаз, държане на оруч в месец Рамазан, изучаване на
основни знания в природните и религиозни науки необходими в търго-
вията или занаятите. Изпълнението на фарз-ъ алель кифайе на един
човек от петдесет или сто души, освобождава останалите от необходи-
мостта да извършат този фарз. Например даване на отговор на селям,
извършване на дженазе намаз, измиване на покойника (меита), изучава-
не на езикознание, ставане на хафъз (да се научи целия Куран-и керим
на изуст), изучаване на науката вюджух (наука за различните форми на
четене на Куран-и керим), овладяване на знания повече от нужното за
професията и търговията в религиозните и природни науки.
Един фарз съдържа в себе си пет фарза. Те са: илм-и фарз,
амел-и фарз, миктар-ъ фарз, итикад-ъ фарз, ихляс-ъ фарз, инкяр-ъ
фарз. Инкяр-ъ фарз е кюфюр.
Ваджиб (необходимо по шериата). Това е заповед на Аллахю
азим-юш-шан, която се разбира косвено. Който не вярва във ваджиба,
той не се счита за неверник, но не изпълняващия ваджиба заслужава
Джехеннемски мъки. Например по време на намаза витр да се чете мо-
литвата кунут, жертвоприношението по време на Курбан байрям, раз-
даване на фитра по време на Рамазан-и шериф, при четене на айет
седжде да се извърши Седжде-и тилявет. Ваджиба съдържа в себе
си четири ваджиба и един фарз. Те са: Илм-и ваджиб, амел-и ваджиб,
миктар-ъ ваджиб, итикад-ъ ваджиб, ихляс-ъ фарз. Рията (показността,)
при фарзовете и ваджибите е харам.
Сюннет – така се назовават действията, които Пейгамбера ни
Мухаммед (алейхисселям) е изпълнявал постоянно и само един или два
пъти ги пропуснал. Който не изпълнява сюннета, няма да бъде наказан.
Но който го пропуска безпричинно и дълготрайно той заслужава порица-
ние и лишаване от севабите. Например сюннет са: употребата на мис-
вак, четене на езан, икамет, извършване на намаз с джемаат, в нощта на
бракосъчетанието да се дава угощение, обрязването. Съществуват три
вида сюннет: Сюннет-и мюеккеде, сюннет-и гайр-и мюеккеде, сюннет-и
алел-кифайе.
Сюннет-и мюеккеде са сюннета на сабах (сутрешния) намаз,
първия и последния сюннет на обедният намаз, сюннета на акшам (ве-
черния) намаз и последния сюннет на ятсъ намаз. Това са сюннет-и
мюеккеде. Има учени, които определят сюннета на сабах (сутрешния)
намаз като ваджиб. Тези сюннети никога не могат да бъдат пропускани
без уважителна причина. Който не ги харесва, той става кяфир.
Сюннет-и гайр-и мюеккеде са сюннета на икинди (следобедния)
намаз и първия сюннет на ятсъ намаз. Ако те бъдат многократно про-
пускани, няма да се търси отговорност за това. Който изцяло го изоставя
без извинителна причина, той заслужава порицание и ще бъде лишен от
шефаат.
В книгите "Халеби" и "Кудури" се казва: "Ибадетите се
разделят на две: Фераиз и Федаил. Ибадетите, които не са фарз
и ваджиб се наричат Федаил или Нафиле (допълнителни) ибадети.
Сюннетите на петкратния намаз са нафиле ибадет и те допълват
недостатъците във фарза. Т.е. допълват недостатъците допусна-
ти при изпълнението на фарза. Но сюннетите не могат да минат на
мястото на неизпълнените фарзове. Този, който извършва сюннети-
те, но пропуска фарзовете, той няма да се спаси от огъня на Джехен-
нема. Който без извинителна причина пропуска фарзовете, извърше-
ните от него сюннети са недействителни. За сюннетите, които са
действителни трябва да се извърши нийет. Ако не се извърши нийет
не се получава севаб за изпълнения сюннет. Ето за това онези, които
с години на ред не са извършвали намаз, когато извършват сюннети-
те на петкратния намаз, трябва да направят нийет в това време
да кланят казаата на фарза, който най-напред е останал за казаа,
а също така извършват и нийет да кланят сюннета на това време.
След като се направи такъв нийет и казаата и сюннета се приемат
за изпълнени. И сюннета не се пропуска.
Сюннет-и алел кифайе ако бъде изпълнен от един човек от пет
или десет души, останалите се освобождават от изпълнението на сюн-
нета. Например даване на селям, извършване на итикаф, в началото на
позволените от Исляма дела да се изрича Бесмеле-и шериф.
Има три вреди за онзи, който преди ядене не изрече
Бесмеле-и шериф:
1. Шейтана се храни заедно с него.
2. Храната, с която се храни предизвиква болест на тялото му.
3. В храната няма берекет (благодат).
Когато се изрече Бесмеле-и шериф се явяват три ползи:
1. Шейтана не се храни заедно с него.
2. Храната става лек за тялото му.
3. В храната има берекет. Ако преди ядене се забрави изричане-
то на Бесмеле-и шериф, то трябва да се каже, когато се спомене.
Мюстехаб - постъпки и дела, които Пейгамбера ни Мухаммед
(алейхисселям) е извършвал един или два пъти в живота си. За неизпъ-
лнението на мюстехаб няма порицание и Джехеннемски мъки. Също
така не се лишава от шефаата (застъпничество). Но тези, които го извъ-
ршват се награждават с много севаб. Например такива са: изпълнение
на нафиле намаз, държане на нафиле оруч, изпълнение на нафиле хадж
и раздаване на нафиле садака.
Мубах са постъпките, които не са забранени. Ако се извършват
с добро намерение, получава се севаб. Ако се извършват с лошо на-
мерение, то ще има наказания и мъки. За пропускане на мубах няма
наказание. Например такива са: вървене, сядане, закупуване на къща,
употреба на различни храни, които са халал, обличане с различни дре-
хи, които също са от халал (спечелени по честен път).
Харам – това са забраните, които Аллахю азим-юш-шан открито
е заявил в Куран-и керим. Не придаващия значение на харамите и не-
вярващия в тях, става кяфир. А тези, които вярват в тях и ги извършват
се наричат фасици (онези, които не се срамуват открито да извършват
грехове). Ибни Абидин (рахиме хуллахю теаля) в раздела, който се го-
вори за имамлък, казва: "Не трябва да се извършва намаз зад имам,
който е фасък. Фасък означава човек, който извършва големи грехове
като употреба на алкохолни напитки, прелюбодейство, лихварство.
Постоянството в извършване на малките грехове също е голям грях.
На местата където Джум`а намаз се кланя в повече от една джамия,
не трябва да се кланя Джум`а намаз зад хатиб, който е фасък, трябва
да се отиде в джамията, където имама е салих, т.е. той е от вярата
на Ехли сюннета, следва един от четирите мезхеба и се предпазва
от греховете. Ваджиб е да се укорява и презира фасъка. Дори да бъде
много учен не трябва да се избира за имам. Той да бъде имам, това
означава към него да се указва почит и уважение. Фасъка и безмезхеб-
ника да се назначават за имами винаги е тахримен мекрух. Въздържа-
нето от забраните се нарича Таква. Въздържането от постъпки при
неувереност дали са харам или халал се нарича Вера. Отказ от халал,
който води към съмнителни последствия се нарича Зюхд.
Харама се разделя на два вида: Харам ли-айнихи и харам ли-
гайрихи.
Харам ли-айнихи – забрана, която сама по себе си е харам и по
всяко време е забранена. Такива са: убийство на човек, прелюбодеяние,
хомосексуализъм, употреба на вино и алкохол, хазартни игри, употреба
на свинско месо, жените и девойките да излизат на улицата с непокрити
глави, бедра и ръце. Ако някой при извършване на тези грехове, про-
изнесе Бесмеле или вярва, че са халал, т.е. не придава значение на
забраните на Аллахю теаля, той става кяфир. Но, ако знае и вярва, че
тези дела са харам и ги извършва като се страхува от Аллахю теаля, той
не става кяфир. Но е заслужил Джехеннемски мъки.
Харам ли-гайрихи – действия и постъпки, които не се явяват
харам, но поради това, че са извършени по харам път, те стават харам.
Например да се ползват чужди неща без позволение на техния собстве-
ник, да се откраднат вещи и пари и да се ползват. Ако този, който извъ-
ршва това произнесе Бесмеле или каже, че това е хелял (придобито по
честен път), той не става кяфир. Този, който дължи на някого нещо с
тегло колкото едно ечемично зърно, в Съдния Ден за това нещо Аллахю
теаля ще вземе от него (длъжника) севаб, равен на 700 рекята намаз
изпълнен с джемаат, който е бил приет (станал кабул), и ще го даде на
ощетения човек. Да се избягват тези два вида харам е по-голям севаб
дори от извършване на ибадет.
Мекрух – са постъпките, които премахват севабите. Мекрух се
разделя на два вида: Тахримен мекрух и тензихен мекрух.
Тахримен мекрух е неизпълнение на ваджиба. Този мекрух е
близо до харама. Тензихен мекрух е неизпълнение на сюннета. Този
мекрух е близо до халала. Тези, които извършват умишлено тахримен
мекрух, стават грешници и метежници. Те заслужават Джехеннемски
мъки. Ако по време на намаз се извърши тахримен мекрух, то този намаз
е нужно да се извърши отново, т.е. от самото начало, а ако се извърши
по погрешка, тогава е нужно да се извърши седжде-и сехв. Тези, кои-
то извършват тензихен мекрух, няма да изтърпяват мъчения. Но ако го
извършват редовно, те заслужават порицание и лишаване от севабите.
Мюфсид – действия, които нарушават ибадетите. Например
нарушаване на вярата, намаза, бракосъчетанието (никях), хаджа, зекята
или покупко-продажба.
Мюслиманина, който извършва фарза и сюннета и се пред-
пазва от харамите и мекруха в отвъдния свят (ахирета), ще получи
Еджр, т.е. Севаб (възнаграждение). На мюслиманина, който извъ-
ршва харам и мекрух и не изпълнява фарза и ваджиба, се записва грях
(Гюнах). Севаба на въздържанието от харама е многократно повече,
от севаба на извършения фарз. Севаба на фарза е много повече от
севаба на въздържанието от мекруха, а той е повече от севаба от
изпълнение на сюннета. Сред мубахите (позволените дела), които са
харесвани от Аллахю теаля се наричат Хайрат и Хасенат. Който ги
извършва получава севаб, но той е по-малък от севаба на сюннета.
Постъпки извършени със съзнанието да се получи севаб се наричат
Курбет.
Аллахю теаля от съжаление към своите раби, низпослал ре-
лигиите, които носят доволство и щастие. Последната религия –
това е религията на Мухаммед (алейхисселям), т.е. Исляма. Другите
религии били променени от злонамерени хора. Мюслиманин или не-
верник, всеки един човек, който съзнателно или несъзнателно, след-
ва Исляма (живее съгласно предписанията на тази религия), на този
свят няма да изпитва никакви затруднения. Ще живее в доволство и
радост. Сега такива са немюслиманите в Европа и Америка, които
живеят съгласно предписанията на Ислямската религия. Но невер-
ниците няма да получат никакъв севаб и възнаграждение на Ахирета
(задгробния живот). А тези, които са мюслимани, ако живеят и рабо-
тят така с намерението да следват Исляма, в ахирета ще получат
безкрайно щастие и блага.__