Този сайт подготвихме според Ехл’и сюннитската вяра, вземайки за източник ценните книги на Ехл’и сюннитските учени.

Имам’ъ Раббани хазретлери повелява:
В хадиси шериф се повели: “Юммета ми ще се раздели на седемдесет и три групи, само една от тях ще се спаси. Тази група е групата, която върви по моя път и по пътя на моя Есхаб.” Тя се  нарича Ехл’и сюннет.

В Куран-и Керим се повелява:
“Хората, в религията ще се разделят на различни групи. Всяка група ще си мисли, че тя е правата.” (Мю’минун 53)

Човек сам прочитайки Куран-и Керим и хадиси шериф, не може да намери правия път. Има нужда от истински учени. Ако в 72 фалшифи златни монети прибавим една истинска, освен златаря, друг не може да я разпознае. Така и от 73 групи коя е истинската, само Ехл’и сюннитските учени могат да различат.

Ако с разума се помъчим да намерим истината, то ще е много трудно, дори невъзможно. Хората от всички групи казват: “Тази е правата група.” В това незрелия ум не може да бъде мерило. Ако беше мерило, то нямаше да има 72 грешни групи. Влезналите във всяка група, са направил своя избор според собствения си разум. Ако имаме мерило, то ще разберем лесно коя е правилната и ще бъдем спокойни. Мерилото дава Имам’ъ Раббани.

Една повеля дали е вярна или грешна се разбира според становището на Ехл’и сюннитските учени. Всяко знание и откритие ако не съвпада с мнението на тези учени е грешно и няма стойност. Защото всеки грешен, уйдисвайки на Курана и хадисите, претендира за верността на своята извратеност. С късия си възглет и половин акъл, прави грешни тълкувания от тези източници. Излиза от правия път и върви към гибел. В аети кериме меален се повелява: “Дадените примери в Куран-и Керим, някои хора ги вкарват в кюфр, а други ги упътват към спасение.”  Значенията, съобщени от Ехл’и сюннитските учени са верни, който не уйдисва на тях е грешен.(1/286)

Значи мерилото за верноста е, дали те съотвестват с книгите на Ехл’и сюннитските учени. Тези велики учени повеляват:

Aллахю Теаля обеща, че ще помага на този, който иска правилно да научи Ислямиета. Аллахю Теаля не се отрича от думата си. За това трябва да правим следната дуа: “Я Рабби, обичам тебе и твоите Пейгамбери. Искам да науча правилно ислямските знания. Помогни ми и ме пази да не изпадна в грешен път.” Дженабъ хак ще го упъти в правия път.

Да вярва в обещанието на Аллахю Теаля и да се уповава на Него. В Куран-и Керим меален се повелява:
(Търсещите правилния път ще удостоим с щастие.)(Анкебут 69)
(Аллах ще упътва в правилния път уповаващите се на Него.)(Шура 13)
(Аллах никога не се отрича от дадената дума.)(Зюмер 20)

Хората от различни групи не трябва да се отказват да правят такава дуа. Аллахю Теаля иска доброто на своите кулове. Мислейки,че може да е в грешен път да прави дуа: “Я Рабби, помогни ми да бъда и да обичам тези, които са в правилен път и са спечелили твоето съгласие.” Ако е в правилния път, няма да има никаква вреда от такава дуа. Но ако е в грешен път, дуата, направена с ихляс(искреност), ще бъде причина за спасението му. Не трябва да  отбягва да прави такава дуа.

Всеки на този свят е пътник за Ахирета. Качил се е на някакво превозно средство и пътува. Не е важно да се качиш на каквото и да е средство, важно е да се качиш на правилното. Качилия се на грешен превоз, няма да иде там където желае, ще иде там където отива превоза. Човек има намерение да иде в Мекка, а се е качил на самолета за Париж, дори ниета му да е искрен, никога няма да присигне на Кябето.

Аллахю Теаля за ръзъка(препитание) е кефил, но за имана не е кефил. Затова трябва да се стараем да притежаваме правилен иман. Няма да има никаква полза от ибадетите, докато вярата не се поправи. Правата вяра е вярата на Ехл’и сюннета. Правилната вяра е като цифрата 1(едно). Ибадетите, направени с ихляс са като нулите от дясната страна. Като се прибави една нула, става 10, още една нула, става 100. На дясната страна колкото нули прибавяме, толкова стойността се увеличава. Ако премахнем единицата, всичките стават нула. Ибадетите, направени с риа(показност), т.е. без ихляс нямат стойност като нулите от лявата страна. Вярата ако е права, увеличаването на ибадетите зависи от нашата упоритост, искреност и знания. Може да ги увеличим, колкото пожелаем. Но ако вярата  не е според Ехл’и сюннета, няма да има никаква полза от ибадетите, т.е. те са без стойност като нулите от лявата страна.

Ако вярата не е права, да ни дадат целия свят, няма да ни спаси. Ако пък е права, да ни сполети каквато и да е беда, не заслужава да се натъжим. Ехл’и сюнниските учени с единодушие са съобщили, че правата вяра е вярата на Ехл’и сюннет вел джамаат.