Той е Ресюл на Аллахю теаля. Той е Негов любимец. Той е последен и най-велик от всички други Пейгамбери. Баща му е Абдуллах. Мухаммед “алейхисселям” е роден през 571 година по новото летоброене в Мекка, двадесетото число на месец април, понеделник вечерта, към утрото на дванадесетия ден на Реби-ул-еввел. Баща му беше починал по-рано. На шест години майка му, а на осем години умря и дядо му. Израстна при чичо си Ебу Талиб. Когато беше на двадесет и пет години се ожени за Хатидже-тюл-кюбра. Тя му роди четири дъщери и двама сина. Името на първия му син е Касъм. Поради това Пейгамбера го наричат и (Ебюл-Касъм). Когато беше на четиридесет години той бе провъзгласен за Пейгамбер на всички хора и джинове. След три години призова всички към Иман. На петдесет и две годишна възраст една нощ бе пренесен от Мекке в Кудюс, а след това възнесен в небесата. Това пътуване се нарича (Мирадж). В Мираджа видя Дженнета и Джехеннема и се срещна с Аллахю теаля. През тази нощ стана задължително да се кланя пет пъти на ден намаз. Според историците, през 622 година по новото летоброене по искане на Аллахю теаля от Мекке се пресели в град Медине. Това негово пътуване се нарича (Хиджрет).

Мухаммед “алейхисселям” беше бял. Той беше и най-красив от всички хора. Той е над всички хора, които са живяли и които ще се родят, по всяко отношение. Неговият ум, разсъдък, благият му характер, силата на всичките му органи, го поставя над всички.

Аллахю теаля, по мелейкето Джебраил “алейхисселям”, изпрати на Мухаммед алейхисселям (Куран-ъ керим), чрез който заповяда на хората полезните и необходимите неща на този и на онзи свят, а вредните неща ги забрани. Тези заповеди и забрани като цяло представляват (Ислямска религия) или (Исламийет). Всяка дума на Мухаммед алейхиселям е вярна, ценна и полезна. Онзи, който вярва  в това, се нарича (Мю’мин) и (Мюслиманин). Този, който не вярва и не харесва думите на Мухаммед алейхисселям се нарича (Kяфир). Знания, култура, увереност, ум, разсъдък, щедрост, скромност, търпимост, усилия, човещина, покровителство, преданост, доверие, величие, героизъм, красноречие, проницателност, красота, честност, милост, справедливост, набожност и благочестието на Пейгамбера “саллалахю алейхи ве селлем” бе на по-високо равнище от всички други Пейгамбери. Той прощаваше хем приятелите и хем враговете. За нанесените щети не отвръщаше с обратни мерки. Пейгамберът ни Мухаммед алейхиселям притежава безброй добри качества. Необходимо е всеки мюслиманин да ги познава и те да се превърнат в начин на живот.