Един ден хазрет-и Али “радъйаллахю анх ве керемаллахю веджех”, бе изпуснал времето за икинди намаз. От мъка се спусна от хълмчето надолу. Пъшкаше, охкаше и плачеше. Пейгамберът ни Мухаммед Мустафа “саллаллахю алейхи ве селлем”, след като получи вест за това, заедно с Есхабъ кирам, пристигна при хазрет-и Али “радъйаллахю анх”. След като видя състоянието му, и Пейгамберът ни “саллаллахю алейхи ве селлем” започна да плаче. Помоли се на Аллахю теаля. Слънцето отново се издигна. Пейгамберът ни “салаллахю алейхи ве селлем” каза: “Я, Али! Повдигни си главата, слънцето все още се вижда”. Хазрет-и Али “радъйлахю анх” се зарадва много и извърши намаза.